Dimitris Konstantakopoulos
Nov. 6, 2022
/Поглед.инфо/ Надеждата умира последна. Същото се случва и със самоизмамата. Идентифицирането на основния западен истаблишмънт (и по-голямата част от т. нар. ляво на Запад) с неолибералните политики и по-специално с войната на НАТО срещу Русия, поднови в САЩ и в международен план надеждите, че вероятно Тръмп и международната общност, която го подкрепя, може да предложи решение. Времената на отчаяние и объркване са най-благодатната почва за политиката на измама и демагогия.
Що се отнася до Украйна, Тръмп, както обикновено, каза всичко, за да спечели отвсякъде. Наред с други неща каза, че ако беше президент нямаше да има война; че ако беше президент щеше да заплаши Русия с ядрени удари; и че трябва да започнат преговори, защото Байдън ни води към ядрени война. Той също така даде висока оценка на начина, по който Путин действа, намеквайки, че за Русия той е силният лидер, точно както самият Тръмп би бил за Америка.
Между Русия и САЩ има малка разлика. Една от основните причини Русия да има нужда от силна държава са постоянните заплахи и агресии. През последните векове тя изстрада повече от десет нашествия от Запада (все през Украйна и Беларус). От друга страна, „силни“ Съединените щати ще консолидират американския суверенитет в световен мащаб. Това е значението на лозунга „Да направим Америка велика отново“ (MAGA).
Вероятно няма по-фатална стратегическа грешка от смесването на ролята на различните национализми. Американският национализъм е имперски феномен, докато днешният руски „национализъм“ предимно е отговор на Москва на това, което правилно схваща като постоянна и неприемлива западна агресия.
Големият успех на Тръмп е в способността му да се представя едновременно за пацифист (привлекателен за уморените от „безкрайните войни“) и за войнстващ (смисълът на лозунга MAGA е Америка да изтласка всички останали – Европа, Русия, Китай на второ, трето или десето място, но единственият начин да направи това е чрез заплахи или започване на войни).
Липсата на последователност в посланията на Тръмп не го притеснява. Напротив, това е par excellence негов политически метод. Той се нуждае от ирационализма си, защото не може да предложи рационално решение. (По сходен начин фашистите и нацистите в миналото прибягваха до ирационализма и измамата: никой не би гласувал за тях, ако знаеше какво биха направили). Но единствената причина, поради която Тръмп успешно може да използва своята непоследователност и ирационализъм е фактът, че Демократическата партия – за съжаление и нейната „левица“ – безусловно се е предала на западната олигархия и по-специално – на екстремистката „Партия на войната“.
Едва ли има причина да вярваме, че Тръмп би се държал много по- различно от Байдън, когато се изправи пред руската военна намеса в Украйна. Разбира се, всичко това е хипотетично. Преди да обсъждаме Тръмп много по-важно е да анализираме не какво казва или какво предполагаме, че би направил, а какво е правил, докато е бил президент. В крайна сметка Тръмп не е новодошъл. Той и неговата администрация управляваха САЩ в продължение на четири години. Ето кратко напомняне за техните политики:
1. Тръмп не направи ни най-малка отстъпка по отношение целта на НАТО да включи Украйна, нито направи нещо през четирите си години на власт, за да изпълни споразуменията от Минск или да спре военния натиск на Киев върху населението на Донбас. Той продължи да подкрепя политиките, които в крайна сметка провокираха настоящия изключително опасен конфликт. По време на президентството му САЩ за първи път започнаха да доставят смъртоносни оръжия на Украйна; САЩ и НАТО изградиха страхотната военна машина, срещу която руснаците сега се изправят.
Докато администрацията на Тръмп подпомагаше изграждането на украинската военна машина, президентът създаваше впечатление, дори бе обвиняван от опонентите си, че е приятел или даже агент на Москва! Донякъде това напомня „приятелството“ между хитлеристка Германия и сталинска Русия, което бе прекратено след нападението на Германия. Не може да изключим, че този исторически прецедент може да е вдъхновил глобалните центрове на власт, които манипулират днешните политици, включително президентите на Съединените щати.
Резултатът от впечатлението, че по някакъв начин е приятел на Русия бе, че Тръмп придоби „миролюбив“ имидж, докато спрямо Русия бе създаден негативен образ у популярните западни слоеве, които продължаваха да се противопоставят на крайната десница. „Добре свършена работа!“, както биха казали американците.
2. Три месеца след като пое властта, през април 2017 г. Доналд Тръмп предприе ракетна атака срещу Сирия, където са разположени руски войски; след това изпрати своя държавен секретар Рекс Тилърсън в Москва, за да каже на руснаците „Или сте с нас, или с Асад!” Чрез тази атака той за първи път се опита да тества ядрените рефлекси на Москва. Направи същото с и Пекин чрез заплахите към Северна Корея.
3. Тръмп е първият президент на САЩ, който легитимира използването на ядрени оръжия в речта си пред Общото събрание на ООН през 2017 г., когато заплаши със затриване Северна Корея – страна с 25 милиона население. Напразно американските вестници искаха интервю с автора на тази реч, произнесена след едночасовата среща на Тръмп с Бенямин Нетаняху. Г-н Нетаняху е историческият лидер и първоначалният спонсор на сегашното поколение американски неоконсерватори, които проектираха и стартираха войните в Близкия изток. Нека също така отбележим, че в този момент г-н Нетаняху бе и приятел на Русия на Путин, независимо от обстоятелството, че неговата страна изпрати първото оборудване на батальона „Азов“! Като се има предвид и решаващото влияние на антируското лоби в САЩ и ЕС, би било много трудно, ако не и невъзможно за САЩ и ЕС да приемат през последните години политика на антируска истерия без съгласието на лобито.
4. Именно при Тръмп през 2018 г. бе приета новата стратегия, според която Русия и Китай станаха основни противници на САЩ вместо „тероризма“ (ислямът или поне неговата радикална версия). Тази стратегия вече се прилага срещу Москва и Пекин. Както писа Майкъл Клеър – професор в Департамента по изследвания на мира и сигурността в Hampshire College (щата Масачузетс, САЩ), при Тръмп преминахме от „войните, които никога не свършват“ на Обама към подготовката за „катаклизмични конфликти“.
5. По време на администрацията на Тръмп бе отменен Договорът за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег (INF), забраняващ силно дестабилизиращите ядрени оръжия със среден обсег в Европа, както и Договорът за „Открито небе“. Договорът START за контрол над стратегическите ядрени оръжия щеше също да бъде отменен, ако междувременно Байдън не беше поел властта в САЩ.
6. Администрацията на Тръмп започна мащабна програма за модернизация на ядрените сили, която Байдън продължава, с изключение на няколко съкращения на ракетни системи, които се планира да бъдат разработени.
7. При Тръмп продължи обкръжаването на Русия с войски и бази на НАТО. Администрацията на Тръмп планира гигантските учения на НАТО „Морски бриз“ (See Breeze), със сценарий върху война срещу Русия, които се проведоха през лятото на 2021г.
8. Доналд Тръмп стартира търговската и „идеологическа“ война срещу Китай; по-късно обвини Китай за „вируса“ (а също обяви за нелепа теорията, че изменението на климата е мит, измислен от Китай).
9. Администрацията на Тръмп денонсира споразумението на Съединените щати с Иран, проправяйки пътя за голяма война срещу тази страна. Администрацията на Тръмп нареди и убийството на иранския лидер Солеймани в опит да започне Голямата война срещу Техеран, което от десетилетия бе горещо желание на американските неоконсерватори и Израел. Тръмп също така удовлетвори най-екстремистките искания на Израел и Нетаняху относно Йерусалим, Голан и т.н. Той също така поддържа много близки отношения с Нетаняху чрез зет си Кушнер. Въпреки че е християнин (поне на думи), насърчи дъщеря си да приеме юдаизма, за да се омъжи за Кушнер. Дъщеря му първоначално не искаше, но накрая се е съгласила.
10. Опасявайки се, че Тръмп е способен да започне ядрена война срещу Китай по време на „междуцарствието“, когато беше загубил изборите, но все още беше президент, командването на въоръжените сили на САЩ – според разкритията на американската преса, отиде толкова далеч, че се свърза с командването на китайската армия, за да го уверите, че няма да нанесе ядрен удар срещу Пекин, дори ако президентът издаде такава заповед.
11. Струва си да отбележим, че „съмишленикът“ на Тръмп Борис Джонсън се отличи в провокациите срещу Москва, като например лично одобри маршрута на британския военен кораб, който през лятото на 2021 г. навлезе в териториалните води на Крим.
12. Изборът на хора като Джон Болтън и Майкъл Помпео за съветници по националната сигурност не се нуждае от коментар. Те са повече от екстремисти.
13. При Тръмп САЩ се опитаха да свалят венецуелския президент Мадуро и наложиха санкции на рекорден брой страни.
Това е истинската равносметка на мандата на Тръмп. Що се отнася до републиканците, те гласуваха с голямо мнозинство всички законопроекти на Байдън за Украйна. Ето защо не трябва да храним много надежди, че западната крайна или радикална десница по собствена инициатива ще сложи край на войната с Русия, която в действителност е начало на Трета световна война. Разбира се, всяка диференциация на който и да е западен политик или западна политическа партия може да бъде тактически полезна за провокиране на някои пукнатини в този (не)Свещен съюз, който тласка човечеството към неговото унищожение. Но както стоят нещата днес, край на войната срещу Русия може да има само ако могъщи сили в самата голяма западна столица, съчетани може би с въстание на европейските народи, които плащат скъпо цената на кампанията на НАТО, успеят да наложат промяна на политиката. Да се надяваме, че такъв бунт може да бъде предизвикан и в двата сектора – на западните управляващи и на народните маси.
PS.: Считам за сериозен симптом на днешния интелектуален упадък, колко малко хора вземат под внимание личната история на политици, за които изразяват преценка. Например, интелектуален наставник на Тръмп беше Рой Кон, който бе и главен съветник на Джоузеф Маккарти през годините на антисъветския и антикомунистически „лов на вещици“ в САЩ. Бившата съпруга на Тръмп Ивана пък каза, че преди лягане бившият президент чете Mein Kampf.
Превод: д-р Радко Ханджиев
We remind our readers that publication of articles on our site does not mean that we agree with what is written. Our policy is to publish anything which we consider of interest, so as to assist our readers in forming their opinions. Sometimes we even publish articles with which we totally disagree, since we believe it is important for our readers to be informed on as wide a spectrum of views as possible.
